Eдин изключително красиво направен филм. Много хармоничен, с музика, която никога не бих предположила, че би си паснала дорбе с екшън. Всичко започва с Аве Мария и тренировките за превръщане в серин убиец. За Бога, не съм виждала по-красиво начало на екшън! Кадрите, обагрени в небесно синьо сякаш се преливат един в друг и то под звуците на такава небесна музика. Нямам думи. Дъжд. Напрегнати звуци. Ииии, ето го дългоочакваното редовно fuck. Дотук с извисяването. И въпреки това, магията от преди малко продължава да ме държи и сякаш не забелязвам баналността на това, което гледам. Секунди по-късно си закривам очите от прииждащата бруталност. За щастие нищо не се случва, но окървавеното острие, близостта с човешката плът... Рядко потръпвам на ужаси, но такъв вид моменти, кратки... въздействащи винаги, ама винаги успяват да стигнат някакси до мен. Може би самият факт, че не се набляга толкова на това, а е някак между другото придава чувството за реланост. Не знам. Тринадесета минута, четирдесет и шеста секунда - каката с татуировката. Току-що обърнах резбата. Споменах ли за бар-кода на тила на Олифант? Gorgeous! 4 минути по-късно се появява и Той. Самият Робърт Непър. Е, признавам пред себе си, не направи добра роля. И акцентът му беше изкуствен. И, да, можеше да не показват народния театър като сграда в Русия, каката можеше да не е гола в няколко сцени от филма и можеше да няма толкова много безсмислен екшън. Но сцената със сабите компенсира всичко. Четирима мъже, насочили по два пистолета всеки срещу всеки... Просто красота. И тогава, когато си мислиш, че няма как да стане по-красиво от този кадър, Тимъти прошепва "How about dying with a little dignity?"... И изкарват мечовете. Душевен оргазъм.
А всичко започна с Робърт... Препоръчвам филма, макар че ако търсите нещо дълбокомислено, няма да го намерите тук. Може би това беше най-добрият екшън който някога съм гледала. Е, признавам, все още си е екшън и не мога да го сравнявам със стойностните филми, но... все пак.
Agent 47: How about dying with a little dignity?
А всичко започна с Робърт... Препоръчвам филма, макар че ако търсите нещо дълбокомислено, няма да го намерите тук. Може би това беше най-добрият екшън който някога съм гледала. Е, признавам, все още си е екшън и не мога да го сравнявам със стойностните филми, но... все пак.
Agent 47: How about dying with a little dignity?
Няма коментари:
Публикуване на коментар