1408

Репликите, които се чуват в салона (стаята) колкото повече напредва времето:
1. Хм, изглежда интересно.
2. Добре де, това беше леко глупаво, но предполагам, че ще компенсират нататък.
3. Да, да, да... Ние за пръв път гледаме филм сякаш...
4. Оф, скукаааааа.
5. *гледа си часовника* Няма ли да се случва нещо най-после?
6. *блъска си главата в монитора от отчаяние* Моля ви бе, хора, смилете се над нас, покажете нещо интересно.
7. А, какво стана? - Защо, ти да не би да заспа? - А, малко.
8. *отваря си очите* Да, явно и това съм го пропуснала *затваря ги отново*
9. М? Ще свършва? Да, добре. Ама стана ли нещо? Не? Добре, събуди ме след малко да видя края.
10. Еееех, каква хубава дрямка му дръпнах.

С три думи: скучно, скучно, скучно.

Mike Enslin: They say you can't die in your dreams... is that true?

ПП Всъщност имаше една готина сцена - като махаше през прозореца и осъзна, че това срещу него е самият той. Creepy. Това беше още в частта "Хм, изглежда интересно".

Secret Window

a.k.a. Джама

Ако сте бавни като мен, всичко ще ви стане ясно при репликата "Но как? Как го е направил?". Ако сте дори още по-бавни, ще трябва да чакате малоумното обяснение, в което ви навързват като на две годишни историята и ви показват едно по едно кое как е станало.

Иначе Джони беше готин. Прическата му беше тип "гръмнал бойлер в тръстика" или ако трябва да съм по-оригинална - тип "да, да, връщам се от друго измерение". Пред себе си признавам - това не беше едно от най-добрите му постижения. Доста праволинеен, може би бих могла дори да кажа банален филм. Когато се настаня пред монитора да гледам нещо с негово участие обикновено се въоражавам с много търпение, самоконтрол и си проверявам сарказма, защото неговият тип филми са... хм по-други? Очакванията ми са за двучасово бездействие, през което постоянно си задаваш въпроса "Какво, по ангелите, става тук?" и с трепет чакаш края. Към втората трета вече едвам издържам, приклекнала съм в поклонническа поза и се моля на всички богове да разбера защо ЗАЩО съм седнала да гледам това и чакам най-после да се струполи краят отгоре ми, за да може да си пусна някаква релаксираща музика. Краят обаче винаги е един - още по-неясен и по-бездействен от самия филм. И тогава определено се замислям над идеята да почна да взимам антидепресанти... Въпреки това, аз уважавам много Джони Деп - уважавам го, точно защото филмите му са нещо различно и не играе за пари, а за удоволствие. Може би винаги се въплащава уникало изхакани роли, но едно трябва да му се признае - има стил и си го следва. Има индивидуалност. И, между другото, има някои негови филми, които безкрайно уважавам. Не, това не са трите части на "Карибски пирати"...

Всъщност този пост не трябваше да бъде отделен на Джони, а на Джама. Е, в Джама става дума за писател, на когото му е даден три дневен ултиматум да докаже, че книгата, която е написал е негово творчество, а не преписана от изкукал психопат, дошъл му на гости от задната страна на географията. Разбира се, присъства и редовната любовна драма - Морт (наш'то момче) е в процес на развод и живее почти напълно изолиран от целия свят. Решение, което сам е взел, след като жена му му е изневерила съвсем наскоро. Единственото му занимание по настоящем е да пише и спи, спи и пише... и така до края на света.

Хубавото на филма е че ви се дават всички нужни доказателства, за да се сетите какво става. Можете да го изгледате най-малкото, за да си пробвате наблюдателността, постоянството на мисълта и опита в такъв жанр филми. Като го изгледате, драснете един ред кога осъзнахте как ще завърши всичко =)

Mort: I killed a mirror.
Mort: And my shower door.

Mort: You're a dick!
Ted: Do you feel better now?
Mort: Yes, I do.

Mort: The only thing that matters is the ending. It's the most important part of the story. And this one, is very good. This one is perfect.

11:14 PM

20 минути, преразказани в час и половина без да доскучава

Никога не съм очаквала при пускането на 11:14 PM, по време на ужасно дългото изписване на надписите оформени като магистралка, там да се мерне името на Клинт Мансел като създател на музиката. Но то е там! И саундът наистина е добър. Всъщност още по-малко очаквах след потресаващите на "Requiem for a Dream", невротичните на "Pi" и извисените на "The Fountain", да чуя такива весели звуци, излизащи от екрана, под които се е подписал точно този същият човек. Очарована съм! Mузиката не може да се сравнява с тази на останалите три филма и определено няма нищо общо, но ми хареса това разчупване на модела. Всъщност в имдб не пише той да участва по какъвто и да е начин, но той е там, макар и дорбе прикрит :) Колкото до самия филм - ако думата f&%$ беше овца, щях да заспя пред екрана още на третата минута. Нямам си на идея колко пъти се повтори, но беше много. И то съпътствана с di** и обичайното "What the hell?". И като изключим историята с di**-a, смея да кажа, че филмът е доста добре направен. Минава много бързо. Първият един час не усетих как се изниза. Може би това преплитане на различните истории създава впечатление за развитие и неспирно напрежение. И както в повечето филми, в началото си задаваш въпроса "Ок, какво точно става тук?", но в този случай не ми се заби толкова на дълбоко в съзнанието и не ми се прииска да превъртя напред и всичко да свърши колкото се може по-бързо само и само да си получа the f****** answer! Що се касае до актьорите - слабо... много слабо. Особено... не, няма особено, всички бяха слаби :) Така и не успяха да създадат някаква интрига. Затова пък направата на самите сцени и винаги-на-място саунда компенсираха до известна степен. Сценарият е кратък:

Целият филм се развива в рамките на двайсетина минути до половин час от живота (и смъртта) на героите. На пръв поглед несвързани, в една вечер, в един град, на почти едно и също място се случват две убийства. Едва ли обчае ще учуди някого, че и двете се случват точно по едно и също време - 11:14 вечерта. Тук се появява и връзката между пияния Джак Левайн ("Излекувал съм хиляди хора с моите магнитни наколенници"хаха, не, не този, но показва до известна степен странното чувство за хумор, вплетено в целия филм), който блъска непознат на път към любовницата си и група тийнейджъри, из които решилият победоносно да се изходи през прозореца Еди (Бен Фостър). Грешката се оказва само и единствено негова и на мен поне ми хареса възмездието. На бас, че никога повече няма да посмее - после казват, че боят не помагал :) Разбира се в последствие се появява и жена, около която се завъртат обичайните тийнейджърски любовни интриги. Доколко е жена - ако съдим по бюста й - много, ако съдим по годините, аз бих казала, че още не е заслужила титлата с "ж".

Обичаен сценарий, нищо чак толкова необикновено. Ако не го изгледате - не сте загубили нищо. Ако обаче решите да го изтеглите, първо се подгответе за думичката с "d" и за предм... органът, който описва, а после ако имате силно развито чувство за сарказъм като мен, ще се хилите неистово поне на 5-6 сцени във филма.

Mark: [referring to Eddie's penis] Tim, it's been cut off!
Tim: So they can reattach it.
Mark: Well how the f**k are they gonna do that?
Tim: What am I, a surgeon? They use leeches and sh*t.

Non ti muovere

Несполучлива италианска порнография

Отново италианско кино. Този път с Пенелопе Круз, която така и не успях да харесам, колкото и да ми се искаше. От този филм нататък няма и шанс за подобрение... Филмът е кошмар! Не го препоръчвам на никого! Въпреки че накрая се опитват да внесат някаква поука, 90%-те от филма, повтарящи едно и също вулгарно действие никой не може да ме убеди, че са стойностни! Никой! Какъв въобще беше сценарият? Италия (Пенелопе Круз) явно е магистрална фея, макар че никъде не се споменава направо... отказвам се. Филмът не заслужава да бъде описван, а и да искам нямам какво смислено да кажа. Добре, че на BS Player-a има онази хубава опция "превърти", защото иначе щях да го спра още в началото при третото повтаряне на... разбрахте. Първият път я изнасилва, оттам нататък по нейно желание. Защо говоря още?

Crouching Tiger Hidden Dragon

Китайският вариант на тъп американски екшън

Поредният филм, на който възложих надежди, който готвех от месеци да гледам и който ме разочарова. Не разбрах изобщо, имаше ли някакъв сценарий в или само летящи (??) нинджи и безсмислени дрънканици. Това "Искам си гребенчето" какво точно изразяваше? Нейната душевна сила и вътрешна непреклонност пред когото и да е? Или тя просто си търсеше кой да я изнасили? Всъщност може би любовната сцена между Джен и Облака (иска ми се да ставаше дума за мента+мастика...) би се получила, ако някой бе помислил над въпроса "Как?". Не знам дали някой споделя мнението му, но господин Анг Лий явно счита, че накъсаните реплики под звука на удрящи се капачки на Кола Кола са романтични, защото на това ми приличаше саундтракът през цялото време. Зелената съдба беше направен зле. Неподобаващо за филм от 2000г. Щом е най-непоколебимо-могъщо-всяващо страх-респектиращото оръжие на всички времена, не трябваше ли да се постараят малко повече да го направят, знам ли... поне прилично красив? Все още съм на мнението, че сценарий нямаше, но все пак:

Ли Му Бай (Чоу Юн Фат), един от най-умелите бойци на 19в., решава да предаде своя меч, Зелената съдба, на стар приятел в Китай и да загърби досегашния си живот. В последствие мечът бива откраднат от воин, убил близък на всеки един, който виждаме във филма. (Ако приемем, че е убил по един роднина на всеки китаец, това прави милиони, но да не задълбаваме). В търсене на "този така невъзмутим крадец и убиец", Нефритената лисица, Ли осъзнава, че може би нещастно сгодената дъщеря на губернатора, Джен Циу (Чжан Зи Ий), има нещо общо. Станал свидетел на уменията й, у Ли се заражда желанието да я дообучи и да й предаде опита си. Но да получи съгласието й не се оказва лесна задача, особено когато тя е на път да осъществи своята любов от приказките (бел.авт. въргаляне в пещера с непознат).

Аз лично истински проблем, който да се разработва във филма не видях, нито намерих поука, нито успях да се потопя в атмосферата. Ако искате да видите нескопосано направени каскади, безкрайни битки, недообмислени любовни сцени и банални интриги - това е вашият филм. Все пак е спечелил 4 Оскара и още 72 награди, сигурно аз съм пропуснала да видя в какво се състои великолепието му.

Lo: All this trouble for a comb?
Jen Yu: It's mine. It means a lot to me. A barbarian like you wouldn't understand.
Lo: I can use it to pick fleas from my horse.

Sir Te: When it comes to the affairs of the heart, even the greatest warriors can be a consummate idiots.

Malena

За проклятието, наречено красота. За злобата, наречена завист. За слабостта наречена похот.

Италия, времето на Втората световна война, един малък мръсен град от колкото и гледни точки да го погледнете. Принципи няма, разум няма, една дупка, зейнала някъде в пространството. И някъде оттам, между мръсните коси, жълтите зъби и небрежно нахвърлените дрипи, се долавя ароматът на невинността, на истинска жена, на цъфнали праскови - ароматът на Моника Белучи. Нейният неуспорим чар, перфектното тяло, изпепляващите очи, елегантността й, карат 12-годишният Ренато да се влюби за пръв път... и да смазва пружините на леглото доста по-често отколкото приляга на възрастта му. От моментът, в който я съзира, умът му е изпълнен само с едно, във всяко лице - вижда нейното, във всяка извивка вижда контурите на тялото й. Пред ангелите обаче малцина се покланят. Всяка крачка на Малена е съпътствана от злобни нападки и похотливи погледи. Жените завиждат, мъжете копнеят. И само една бръчка, няколкото качени килограма и пречупеният дух могат да върнат всичко "понормално му"...

И ако сега си мислите, че това е бозав филм за една иначе-толкова-симпатична-романтична история - лъжете се. Това е филм за вулгарното очарование на първата любов, за дара и наказанието да бъдеш различен и за похотта и злобата достигнали до краен предел. Не може да се опише, трябва да се гледа. Има от всичко по много - много хумор, много голота, много изкривена романтика, много реланост, много фантазии, много потресаващи и обнадеждаващи кадри. Излишно е да се споменава невероятния саунд на Еньо Мориконе, но на режисурата трябва да се обърне внимание. Малцина могат да опишат до такова съвършенство няколко толкова различни и едновременно изключващи се сюжетни линии. Кадърът с мравката е страхотен, сцената с "повдигането" толкова очарователна по странен начин, развръзката - потресаваща. И след цял двучасов филм осъзнаваш, че репликите на главните герои се събират всичко на всичко на една страница формат А4 на Уорд.

Хареса ми... и ме натъжи... и ме ядоса... и ме разсмя... и го препоръчвам.

Renato Amoroso: Time has passed, and I have loved many women. And as they've held me close... and asked if I will remember them I've said, "Yes, I will remember you." But the only one I've never forgotten is the one who never asked... Malena.