20 януари 2008

11:14 PM



20 минути, преразказани в час и половина без да доскучава

Никога не съм очаквала при пускането на 11:14 PM, по време на ужасно дългото изписване на надписите оформени като магистралка, там да се мерне името на Клинт Мансел като създател на музиката. Но то е там! И саундът наистина е добър. Всъщност още по-малко очаквах след потресаващите на "Requiem for a Dream", невротичните на "Pi" и извисените на "The Fountain", да чуя такива весели звуци, излизащи от екрана, под които се е подписал точно този същият човек. Очарована съм! Mузиката не може да се сравнява с тази на останалите три филма и определено няма нищо общо, но ми хареса това разчупване на модела. Всъщност в имдб не пише той да участва по какъвто и да е начин, но той е там, макар и дорбе прикрит :) Колкото до самия филм - ако думата f&%$ беше овца, щях да заспя пред екрана още на третата минута. Нямам си на идея колко пъти се повтори, но беше много. И то съпътствана с di** и обичайното "What the hell?". И като изключим историята с di**-a, смея да кажа, че филмът е доста добре направен. Минава много бързо. Първият един час не усетих как се изниза. Може би това преплитане на различните истории създава впечатление за развитие и неспирно напрежение. И както в повечето филми, в началото си задаваш въпроса "Ок, какво точно става тук?", но в този случай не ми се заби толкова на дълбоко в съзнанието и не ми се прииска да превъртя напред и всичко да свърши колкото се може по-бързо само и само да си получа the f****** answer! Що се касае до актьорите - слабо... много слабо. Особено... не, няма особено, всички бяха слаби :) Така и не успяха да създадат някаква интрига. Затова пък направата на самите сцени и винаги-на-място саунда компенсираха до известна степен. Сценарият е кратък:

Целият филм се развива в рамките на двайсетина минути до половин час от живота (и смъртта) на героите. На пръв поглед несвързани, в една вечер, в един град, на почти едно и също място се случват две убийства. Едва ли обчае ще учуди някого, че и двете се случват точно по едно и също време - 11:14 вечерта. Тук се появява и връзката между пияния Джак Левайн ("Излекувал съм хиляди хора с моите магнитни наколенници"хаха, не, не този, но показва до известна степен странното чувство за хумор, вплетено в целия филм), който блъска непознат на път към любовницата си и група тийнейджъри, из които решилият победоносно да се изходи през прозореца Еди (Бен Фостър). Грешката се оказва само и единствено негова и на мен поне ми хареса възмездието. На бас, че никога повече няма да посмее - после казват, че боят не помагал :) Разбира се в последствие се появява и жена, около която се завъртат обичайните тийнейджърски любовни интриги. Доколко е жена - ако съдим по бюста й - много, ако съдим по годините, аз бих казала, че още не е заслужила титлата с "ж".

Обичаен сценарий, нищо чак толкова необикновено. Ако не го изгледате - не сте загубили нищо. Ако обаче решите да го изтеглите, първо се подгответе за думичката с "d" и за предм... органът, който описва, а после ако имате силно развито чувство за сарказъм като мен, ще се хилите неистово поне на 5-6 сцени във филма.

Mark: [referring to Eddie's penis] Tim, it's been cut off!
Tim: So they can reattach it.
Mark: Well how the f**k are they gonna do that?
Tim: What am I, a surgeon? They use leeches and sh*t.


Няма коментари: