Прощално

Месец и половина не съм писала. И през това време всичко успя да свърши. Дийн е закачен някъде в Ада на 6 огромни куки, провисил се в нищото. Хрътките разкъсаха тялото му, Джаред изигра може би най-добрата сцена в живота си сякаш умираше родния му брат. Майкъл си намери пистолет и ще ходи да гони "Компанията"... уж. Сара пък е жива и надеждите ми да видя главата й на мястото на отрязаната ръка на Т-Бег и обратно са отново живи. Йей! А той е начело на СОНА и е пич както винаги. Черните крила и косата му отиват =) Мик и Бет пък се "обладаха" след цял сезон и то на затворени врати. Няма да го дават повече, нито прекрасните средновековни ризи, нито дългите палта, нито гладките маси... дори фешънският колан ще ми липсва. И Амбър умря. А аз пролях първата си истинска сълза на сериал от година насам плачейки за Уилсън. Джин току-що го гръмнаха на лодка в не-знам-си-къде-си при което се разциврих като малко дете, а когато Дезмънд прегърна Пени ми идеше да отида някъде и да обикалям в голям кръг заедно с други малоумници като мен носейки плакат "Да живее любовта". Джош пък е започнал да остарява и вече се виждат дори малко сланинки *подсмрък* Липсват ми времената на Давидоф... Но пък ютууб е вечен, както и клипчето за "Огледах се, не чувах птици, реших, че съм мъртъв и си казах, че трябва да си намеря телефона да се обадя на сценаристите да им съобщя. Не го намерих, вярно, нали съм мъртъв". Роб ще се снима в нов филм и е пуснал брада, даже има постер. Има папарашки снимки от снимането на "Петък 13", а Екран дори са споменали Джейсън Акълс на един забутан ред в последния брой. Декс все така ми липсва и няма надежди да излезе нещо гениално като Суини Тод, което да го замести. Хенри Осми пък си отпътува с Болейн докато репликата "Обладай ме" "Да, Ваше Величество" ще си остане вечна. Както и гладките маси, но тях вече ги споменахме. С Хиро и Джен Гарнър пък не съм се срещала толкова отдавна, че вече започнаха да ми липсват. Започна повторение на РВ по Нова, ТВ7 излъчват "Supernatural" като на Джаред са сложили глас на 50-годишен касапин, Хаус върви с пълна сила по три телевизии... ами успех. На мен ми остават три месеца в чакане на нова серия. А дотогава... японските психотрилъри си заслужават, нали? Надявам се. А списанието и ДВД-тата биха били едни от най-прекрасните подаръци за рождения ми ден, макар да знам, че никой няма да се бръкне със сто лева да ми ги купи. Нищо, хората пътуват, Америка е само на една плюнка върху образованието разстояние и там... е, да речем, че съм нагла и не се свеня да си поръчвам подаръци =)

И моля, МОЛЯ, нека НЯМА стачка на актьорите!

Zeitgeist

Shaft of Light ви препоръчва да гледате.
Защото матрицата е една дяволски добра метафора.
(Пък ако беше и на немски...)
А ако приемете всичко вътре за чиста монета и повярвате безрезервно,
значи нищо не сте разбрали от посланието.
Боримечката и Gan също са драснали няколко реда по въпроса.

Green Street Hooligans

It's about reputation

Тъпо е денем да ти се пригледа филм. Няма я нито мрачната атмосфера на киното, нито саунда си е саунд,  ако някой ти бръмчи с дрелка отгоре, нито... абе нищо не е наред. Днес по обяд обаче имах отчаяна нужда да гледам нещо (и евентуално да заспя на него на втората минута...). Бях разбрала за филмчето от тук и реших, че няма да е толкова неподходящ за времето (а слънцето най-нагло продължи да си свети, не го е срам xD). Още от първата сцена виждаме Илайджа Ууд с обичайното му харизматично излъчване, но не подозирах, че скоро ще се мерне и Клеър Форлани, която ще играе сестра му. Мацката я знам от филма с възможно най-банално заглавие "Boys and Girls". Там обаче е такава сладурана, че я заобикваш за цял живот. Може би оттам дойде и пристрастието ми и така и не я намразих, въпреки че съдейки по последните сцени от "Green Street Hooligans" по-скоро би трябвало да ми се иска да я изкормя. Още след 10-тата минута знаех, че вариантът да заспя на него просто отпада окончателно. Един път не ми се затвориха очите, колкото и да бях убита за сън. Филмчето определено е пленяващо. Накратко става дума за битките между футболните агитки в Англия. Единственото, което лично аз съм гледала по темата, бяха документалните филми по Discovery. Очевадно е колко са преиначени нещата, но това няма значение. Истината е, че създателите на филма просто са се опитали да покажат една война, която се води само и единствено за чест. Такава, в която не се допуска да падат невинни жертви и в която влизаш по собствено желание. Заради жаждата да докажеш себе си, да защитаваш което считаш за свое. Филм, наситен с изключително много агресия, която обаче е затворена в един определен кръг и не излиза оттам. Или поне така би трябвало да бъде. Не мисля, че мога да пресъздам по какъвто и да е начин атмосферата, но малко ми остана да пусна една сълза накрая. Не знам защо, не знам как, просто се случи. Препоръчвам филма с две ръце, макар че... мисля, че много малко от вас биха го харесали.

Pete Dunham: Every football team in Europe's got a firm. Some have two. [...]
Matt Buckner: So basically, firms are gangs?
Pete Dunham: Kind of... but we're a far cry from all that Bloods and Crips bullshit. I mean shootin' a machine gun out of a movin' car at an 8 year old girl. That's just cowardly. See, we might be into fightin' an all that... but it's really about reputation.

X-Men

Остриетата обаче са врЪхтЪтЪ
и не мисля да го отричам

Продукция на 20th Century Fox, едва ли някой се е съмнявал. Филмът започва, по местатааа. Първата дума е мутация. Мутацията, Санчо, е на върха на копието. Не! Това е дори по-мъдро! "Мутацията, това е ключът към нашата еволюция". Супер гоооотини сини фотоекефтчета, почти като произлязли от дискотеката лазерни фотоефекти на физичката се гонят едно друго докато слушаме що е това мутация. Да, събраха се, йес, надпис. Дъжд, капки, мокро. Ооо, Бай Вълчо, мокро а? Полша, 1944. Положението е ужасяващо. Някой с някого се разделя, има войници, положението е трагично... и все така мокро. Дерат се майки, деца, плаааааааааач, такава мистерия не сме виждали през живота си. Трагедията да разделиш едно семейство. Пускам сълза неволно. Нееее, остави гоооооооо, защо ги разделяяяяяяяяяш? Сцената завършва загадъчно съсредоточавайки кадър върху кулата наблизо. Нова сцена. Нова трагедия. Защоооо, защо все на тяяяяях? Тя го целува, той се превръща в нещо гадно. Писъци. Кръв. Ще ми се поне. Нов кадър. За Бога, малодушници, не разбрахте ли, че АМЕРИКАНСКАТА НАЦИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПАСЕНА ОТ ГАДНИТЕ МУТАТНИ? Shame on you. Не сте ли гледали "Mutant X"? Двама мистериозни мъже. Ерик и Чверик. Добре де, вторият не беше Чверик, но името е готино. Като "Потник" или "Саксия". Даа, ето го и невероятния Хю Джакман. Той поема един, два, три удара. Не, не се отказвай. Ние вярваме в теб. "Само не го удряй в топките, ще го приеме лично". Той е гол, той е силен, той е секси. Като промоция на "Бонукс" - три в едно. Малко по-късно някакви хора го завличат нанякъде. Защо пак на него? Не може ли и горкият мутант да има спокоен живот? Той се събужда. Той не е сам. До него има жена. Но не е секси. Ако беше Хаус, поне щеше да е Кармен Електра. "Кои сте вие? Къде съм? Защо не ме оставите на мира? Why are there so many coloooours? What are you trying to tell meeee?". Главният се приближава към него. Той не е лош, той е добъър. Тук започва всичко. Историята на мутантите. Трябва да я чуем. Обезателно. Иииии... заспах xD

Слабо приспивателно... Уж гледах изришно да има "американска нация" и "правено по комикс" като основни словосъчетания описващи филма, а ми отне цял половин час да заспя. Може би следващия път трябва да си пусна... само рекламата на Бонукс и да я оставя да се върти постоянно. "Марииииия, как прането ти винаги е толкова бяло?" А де?

Vincent - Tim Burton Short Animation 1982