Zeitgeist

Shaft of Light ви препоръчва да гледате.
Защото матрицата е една дяволски добра метафора.
(Пък ако беше и на немски...)
А ако приемете всичко вътре за чиста монета и повярвате безрезервно,
значи нищо не сте разбрали от посланието.
Боримечката и Gan също са драснали няколко реда по въпроса.

Green Street Hooligans

It's about reputation

Тъпо е денем да ти се пригледа филм. Няма я нито мрачната атмосфера на киното, нито саунда си е саунд,  ако някой ти бръмчи с дрелка отгоре, нито... абе нищо не е наред. Днес по обяд обаче имах отчаяна нужда да гледам нещо (и евентуално да заспя на него на втората минута...). Бях разбрала за филмчето от тук и реших, че няма да е толкова неподходящ за времето (а слънцето най-нагло продължи да си свети, не го е срам xD). Още от първата сцена виждаме Илайджа Ууд с обичайното му харизматично излъчване, но не подозирах, че скоро ще се мерне и Клеър Форлани, която ще играе сестра му. Мацката я знам от филма с възможно най-банално заглавие "Boys and Girls". Там обаче е такава сладурана, че я заобикваш за цял живот. Може би оттам дойде и пристрастието ми и така и не я намразих, въпреки че съдейки по последните сцени от "Green Street Hooligans" по-скоро би трябвало да ми се иска да я изкормя. Още след 10-тата минута знаех, че вариантът да заспя на него просто отпада окончателно. Един път не ми се затвориха очите, колкото и да бях убита за сън. Филмчето определено е пленяващо. Накратко става дума за битките между футболните агитки в Англия. Единственото, което лично аз съм гледала по темата, бяха документалните филми по Discovery. Очевадно е колко са преиначени нещата, но това няма значение. Истината е, че създателите на филма просто са се опитали да покажат една война, която се води само и единствено за чест. Такава, в която не се допуска да падат невинни жертви и в която влизаш по собствено желание. Заради жаждата да докажеш себе си, да защитаваш което считаш за свое. Филм, наситен с изключително много агресия, която обаче е затворена в един определен кръг и не излиза оттам. Или поне така би трябвало да бъде. Не мисля, че мога да пресъздам по какъвто и да е начин атмосферата, но малко ми остана да пусна една сълза накрая. Не знам защо, не знам как, просто се случи. Препоръчвам филма с две ръце, макар че... мисля, че много малко от вас биха го харесали.

Pete Dunham: Every football team in Europe's got a firm. Some have two. [...]
Matt Buckner: So basically, firms are gangs?
Pete Dunham: Kind of... but we're a far cry from all that Bloods and Crips bullshit. I mean shootin' a machine gun out of a movin' car at an 8 year old girl. That's just cowardly. See, we might be into fightin' an all that... but it's really about reputation.

X-Men

Остриетата обаче са врЪхтЪтЪ
и не мисля да го отричам

Продукция на 20th Century Fox, едва ли някой се е съмнявал. Филмът започва, по местатааа. Първата дума е мутация. Мутацията, Санчо, е на върха на копието. Не! Това е дори по-мъдро! "Мутацията, това е ключът към нашата еволюция". Супер гоооотини сини фотоекефтчета, почти като произлязли от дискотеката лазерни фотоефекти на физичката се гонят едно друго докато слушаме що е това мутация. Да, събраха се, йес, надпис. Дъжд, капки, мокро. Ооо, Бай Вълчо, мокро а? Полша, 1944. Положението е ужасяващо. Някой с някого се разделя, има войници, положението е трагично... и все така мокро. Дерат се майки, деца, плаааааааааач, такава мистерия не сме виждали през живота си. Трагедията да разделиш едно семейство. Пускам сълза неволно. Нееее, остави гоооооооо, защо ги разделяяяяяяяяяш? Сцената завършва загадъчно съсредоточавайки кадър върху кулата наблизо. Нова сцена. Нова трагедия. Защоооо, защо все на тяяяяях? Тя го целува, той се превръща в нещо гадно. Писъци. Кръв. Ще ми се поне. Нов кадър. За Бога, малодушници, не разбрахте ли, че АМЕРИКАНСКАТА НАЦИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПАСЕНА ОТ ГАДНИТЕ МУТАТНИ? Shame on you. Не сте ли гледали "Mutant X"? Двама мистериозни мъже. Ерик и Чверик. Добре де, вторият не беше Чверик, но името е готино. Като "Потник" или "Саксия". Даа, ето го и невероятния Хю Джакман. Той поема един, два, три удара. Не, не се отказвай. Ние вярваме в теб. "Само не го удряй в топките, ще го приеме лично". Той е гол, той е силен, той е секси. Като промоция на "Бонукс" - три в едно. Малко по-късно някакви хора го завличат нанякъде. Защо пак на него? Не може ли и горкият мутант да има спокоен живот? Той се събужда. Той не е сам. До него има жена. Но не е секси. Ако беше Хаус, поне щеше да е Кармен Електра. "Кои сте вие? Къде съм? Защо не ме оставите на мира? Why are there so many coloooours? What are you trying to tell meeee?". Главният се приближава към него. Той не е лош, той е добъър. Тук започва всичко. Историята на мутантите. Трябва да я чуем. Обезателно. Иииии... заспах xD

Слабо приспивателно... Уж гледах изришно да има "американска нация" и "правено по комикс" като основни словосъчетания описващи филма, а ми отне цял половин час да заспя. Може би следващия път трябва да си пусна... само рекламата на Бонукс и да я оставя да се върти постоянно. "Марииииия, как прането ти винаги е толкова бяло?" А де?

Vincent - Tim Burton Short Animation 1982

Rose Red

There's no place like home

Мини сериал в три части. Четири часа и половина. Вярно, трябваше ми половината филм, за да осъзная, че може и да го гледам на три части, но пък кога друг път ще се заседя четири часа на едно място гледайки филм. (Изключваме Властелина, ясно, че той е велик). Та филмчето е по Стивън Кинг и през цялото време държи в напрежение. История за духове, но разказана с пъти по-добре от всичко, което бях гледала досега на тази тема. Започва хипер завладяващо с малкото момиченце страдащо от аутизъм, което може да прави разни незначителни неща с ума си. Като например да си пусне грамофона или да предизвика дъжд от камъни върху съседската къща. 10 години по-късно малкото момиченце (което между другото изглежда наистина зловещо и наистина сладурско) е порастнало и се превръща в инструмент на изхакана психоложка да изследва къща, в която се случват мистериозни убийства. Събират се група от изхакняци... извинете, хора с психически възможности, които да предизвикат ново "трепване" на къщата, която не е била активна от години. Да се разбира намиране на твърди доказателства, че наистина има нещо паранормално вътре. Ролята на лошия си поделят двама. Първият е професор Милър, шеф на изхаканата учена, който се опитва да съсипе живота й, и млад репортер, нает от въпросния Милър да му свърши мръсната работа и да изтипоса всички от "експедицията" на първа страница на вестника, цитирам "по възможност в по-странна поза". Едва ли някой ще се очуди, че репортерчето си го отнася пръв, макар че така и не разбрахме как точно. Би ми харесало да имаше малко повече кръвчица. I want you bleeders. Кхъм, говорех за RoseRed. Между другото саунда на Sweeney е божествен. Rose Red, Rose Red. Така. Може би тук е мястото да спомена, че саундът наистина беше aaaaaaaawesome! Много съжалявам, че не мога да го намеря никъде (засега, хъхъ). Може би саундтракът винаги е бил една от най-важните части на подобен род филми, а тук беше превъзходен. Той е една от причините от време на време да те побиват едни такива налудничави тръпки и като спреш за секунда да отидеш до кухнята да си налееш вода, да те е страх от тъмното. Зловещо е. Беше ме страх да мина сама през коридора, а той е три метра, за Бога! Общо взето частите са разпределени много добре. Първата е само експозиция и представя времето преди още да сме стигнали до навлизането в къщата. От втората вече започва истинския екшън, макар за Rose Red тази дума да не е кой знае колко подходяща. По-скоро започва голямата бъзня, мистерята, удоволствието на онези тъмни тонове, които те карат да придърпваш одеалото до себе си и да се свиваш на кълбо. Не искам да ви казвам кой умира, за да не ви разваля удоволствието, ако сте решили да го гледате, което между другото е правилното решение, но искам да спомена, че не съм съгласна да умре... един специален човек, който ми беше симпатичен през целия филм. Като гледате, ще разберете. Предполагам, че ще почувствате същото. Искам да подчертая дебело, че актьорската игра беше на изключително високо ниво. Като започнем от Мат Рос, пред когото правя просто един голям поклон за изиграването на този уникален образ Еймъри, преминем през майка му, през Джулиън Сандс, който знаем от "Ocean's Thirteen" (Е, поне тези, които сте го гледали, го знаете), през Мелани Лински, която аз лично познавм от ролята й на сладураната от Двама мъже и половина, която постоянно прескача от балкон на балкон иии стигнем до момиченцето, което изигра Ани. Не искам да забравя никого, но ако продължавам да изброявам всеки, този пост ще стане до по-километричен отколкото вече е. Готини моменти... гарваните върху мъртвото тяло, как Ник измами професора, страхотните кадри със срутващите се върху къщите камъни, Евмъри като цяло - пич и половина и още и още. Препоръчвам гледането, макар че ако сте бъзливи не е много добра идея. И ако никой не ви е казал - такива филми се гледат на тъмно. Задължително. ;)

Joyce: How can you hate it so much?
Steve: It eats my relatives!

Emery: Read my lips: save the warnings for someone who's not broke!

Всъщност имаше само една единствена педантична подробност накрая, която обаче ме изнерви неимоверно. Защо розите в двата кадъра бяха подредени различно? Ужасно изкуствено беше. Можеше да се постараят просто да ги сложат както трябва, вместо да снимат две различни сцени... Но пък подробности, аз съм си педант =)

Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street

I want you bleeders

Винаги е странно когато общуваш с хора, всеки от които със свое собствено мнение, собствено разбиране за нещата и собствен вкус, всички те да се обединят около едно мнение по дадена тема. С всеки следващ човек, който ми казваше, че филма е велик, аз гледах все по-подозрително, натрапвайки си, че... абе тука има нещо гнило. Не може да е чак чак чак... чак толкова добър, че всички да го харесват. Както винаги, мозъкът ми вървеше на две вълни - едва за и една против. Или филмът е абсолютен шедьовър и просто трябва да се гледа или е боклук и всички тия мизерници просто нямат ама капка вкус. Е, оказа се първото и да, МОЖЕ да е толкова добър. Веднага след като го изгледах, имах нужда да се похваля едва ли не пред целия свят и да го раздуя, защото това е нещо, което си заслужава. Дразня се, че по време на гледането ми задаваха въпроси от типа "Ама те защо са облечени така?", "Ама грима защо е такъв?" "Ама...". Е, защото това е нещо, което рядко се вижда - този филм е изкуство. Това не е просто поредната история, която преразказва какво й се е случило на Мис-Счупих-Си-Нокътя онзи ден в салона за красота. Това е една невероятно направена приказка, която те омагьосва до такава степен, че през 90% от гледането, аз не можех да сваля усмивката от лицето си. Просто седях, любувах се и се радвах. Да, сигурно има нещо сбъркано в мен, че ми харесва идеята да избиеш цялото човечество и да го натъпчеш в пайове за ядене, but I just can't help it. It's stronger than me. Всеки един кадър, през който виждахме оголения, готов да бъде срязан с хладното острие врат на съдията, всяка една нота, която излизаше от Джони и Хелена, всяка една картина на онзи мръсен, мрачен Лондон, ме караше да гледам в захлас. И разговорът на Тод с бръсначите, и песента на двамата за хубавите жени, и невероятната мелодия на жадуващия Джоана изписан красавец, и... и... и... всичко беше перфектно. Имаше едно единствено нещо, което не ми хареса и което може би до известна степен развали удоволствието от филма - кръвта. Никога не съм виждала толкова светла, неестествена, цвърчаща прекалено на всички посоки кръв. Но въпреки това Суини Тод е една приказка, разказана и описана невероятно. И ако още не сте го изгледали - как не ви е срам, това е филм, създаден да се усети в кино залата! Сега сте наказани да го гледате на мизерното екранче на компютъра си. Poor thing, poor thing...

Sweeney Todd: [singing] For what's the sound of the world out there?
Mrs. Lovett: What, Mr. Todd? What, Mr. Todd? What is that sound?
Sweeney Todd: Those crunching noises pervading the air!
Mrs. Lovett: Yes, Mr. Todd! Yes, Mr. Todd! Yes, all around!
Sweeney Todd: It's man devouring man, my dear!
Mrs. Lovett, Sweeney Todd: Then who are we to deny it in here?

Sweeney Todd: [sung] They all deserve to die. Tell you why, Mrs. Lovett, tell you why! Because in all of the whole human race, Mrs. Lovett, there are two kinds of men and only two. There's the one staying put in his proper place and one with his foot in the other one's face. Look at me, Mrs Lovett! Look at you! No, we all deserve to die... Even you, Mrs Lovett, even I! Because the lives of the wicked should be made brief. For the rest of us death will be a relief. We all deserve to die...