Rose Red

There's no place like home

Мини сериал в три части. Четири часа и половина. Вярно, трябваше ми половината филм, за да осъзная, че може и да го гледам на три части, но пък кога друг път ще се заседя четири часа на едно място гледайки филм. (Изключваме Властелина, ясно, че той е велик). Та филмчето е по Стивън Кинг и през цялото време държи в напрежение. История за духове, но разказана с пъти по-добре от всичко, което бях гледала досега на тази тема. Започва хипер завладяващо с малкото момиченце страдащо от аутизъм, което може да прави разни незначителни неща с ума си. Като например да си пусне грамофона или да предизвика дъжд от камъни върху съседската къща. 10 години по-късно малкото момиченце (което между другото изглежда наистина зловещо и наистина сладурско) е порастнало и се превръща в инструмент на изхакана психоложка да изследва къща, в която се случват мистериозни убийства. Събират се група от изхакняци... извинете, хора с психически възможности, които да предизвикат ново "трепване" на къщата, която не е била активна от години. Да се разбира намиране на твърди доказателства, че наистина има нещо паранормално вътре. Ролята на лошия си поделят двама. Първият е професор Милър, шеф на изхаканата учена, който се опитва да съсипе живота й, и млад репортер, нает от въпросния Милър да му свърши мръсната работа и да изтипоса всички от "експедицията" на първа страница на вестника, цитирам "по възможност в по-странна поза". Едва ли някой ще се очуди, че репортерчето си го отнася пръв, макар че така и не разбрахме как точно. Би ми харесало да имаше малко повече кръвчица. I want you bleeders. Кхъм, говорех за RoseRed. Между другото саунда на Sweeney е божествен. Rose Red, Rose Red. Така. Може би тук е мястото да спомена, че саундът наистина беше aaaaaaaawesome! Много съжалявам, че не мога да го намеря никъде (засега, хъхъ). Може би саундтракът винаги е бил една от най-важните части на подобен род филми, а тук беше превъзходен. Той е една от причините от време на време да те побиват едни такива налудничави тръпки и като спреш за секунда да отидеш до кухнята да си налееш вода, да те е страх от тъмното. Зловещо е. Беше ме страх да мина сама през коридора, а той е три метра, за Бога! Общо взето частите са разпределени много добре. Първата е само експозиция и представя времето преди още да сме стигнали до навлизането в къщата. От втората вече започва истинския екшън, макар за Rose Red тази дума да не е кой знае колко подходяща. По-скоро започва голямата бъзня, мистерята, удоволствието на онези тъмни тонове, които те карат да придърпваш одеалото до себе си и да се свиваш на кълбо. Не искам да ви казвам кой умира, за да не ви разваля удоволствието, ако сте решили да го гледате, което между другото е правилното решение, но искам да спомена, че не съм съгласна да умре... един специален човек, който ми беше симпатичен през целия филм. Като гледате, ще разберете. Предполагам, че ще почувствате същото. Искам да подчертая дебело, че актьорската игра беше на изключително високо ниво. Като започнем от Мат Рос, пред когото правя просто един голям поклон за изиграването на този уникален образ Еймъри, преминем през майка му, през Джулиън Сандс, който знаем от "Ocean's Thirteen" (Е, поне тези, които сте го гледали, го знаете), през Мелани Лински, която аз лично познавм от ролята й на сладураната от Двама мъже и половина, която постоянно прескача от балкон на балкон иии стигнем до момиченцето, което изигра Ани. Не искам да забравя никого, но ако продължавам да изброявам всеки, този пост ще стане до по-километричен отколкото вече е. Готини моменти... гарваните върху мъртвото тяло, как Ник измами професора, страхотните кадри със срутващите се върху къщите камъни, Евмъри като цяло - пич и половина и още и още. Препоръчвам гледането, макар че ако сте бъзливи не е много добра идея. И ако никой не ви е казал - такива филми се гледат на тъмно. Задължително. ;)

Joyce: How can you hate it so much?
Steve: It eats my relatives!

Emery: Read my lips: save the warnings for someone who's not broke!

Всъщност имаше само една единствена педантична подробност накрая, която обаче ме изнерви неимоверно. Защо розите в двата кадъра бяха подредени различно? Ужасно изкуствено беше. Можеше да се постараят просто да ги сложат както трябва, вместо да снимат две различни сцени... Но пък подробности, аз съм си педант =)