Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street

I want you bleeders

Винаги е странно когато общуваш с хора, всеки от които със свое собствено мнение, собствено разбиране за нещата и собствен вкус, всички те да се обединят около едно мнение по дадена тема. С всеки следващ човек, който ми казваше, че филма е велик, аз гледах все по-подозрително, натрапвайки си, че... абе тука има нещо гнило. Не може да е чак чак чак... чак толкова добър, че всички да го харесват. Както винаги, мозъкът ми вървеше на две вълни - едва за и една против. Или филмът е абсолютен шедьовър и просто трябва да се гледа или е боклук и всички тия мизерници просто нямат ама капка вкус. Е, оказа се първото и да, МОЖЕ да е толкова добър. Веднага след като го изгледах, имах нужда да се похваля едва ли не пред целия свят и да го раздуя, защото това е нещо, което си заслужава. Дразня се, че по време на гледането ми задаваха въпроси от типа "Ама те защо са облечени така?", "Ама грима защо е такъв?" "Ама...". Е, защото това е нещо, което рядко се вижда - този филм е изкуство. Това не е просто поредната история, която преразказва какво й се е случило на Мис-Счупих-Си-Нокътя онзи ден в салона за красота. Това е една невероятно направена приказка, която те омагьосва до такава степен, че през 90% от гледането, аз не можех да сваля усмивката от лицето си. Просто седях, любувах се и се радвах. Да, сигурно има нещо сбъркано в мен, че ми харесва идеята да избиеш цялото човечество и да го натъпчеш в пайове за ядене, but I just can't help it. It's stronger than me. Всеки един кадър, през който виждахме оголения, готов да бъде срязан с хладното острие врат на съдията, всяка една нота, която излизаше от Джони и Хелена, всяка една картина на онзи мръсен, мрачен Лондон, ме караше да гледам в захлас. И разговорът на Тод с бръсначите, и песента на двамата за хубавите жени, и невероятната мелодия на жадуващия Джоана изписан красавец, и... и... и... всичко беше перфектно. Имаше едно единствено нещо, което не ми хареса и което може би до известна степен развали удоволствието от филма - кръвта. Никога не съм виждала толкова светла, неестествена, цвърчаща прекалено на всички посоки кръв. Но въпреки това Суини Тод е една приказка, разказана и описана невероятно. И ако още не сте го изгледали - как не ви е срам, това е филм, създаден да се усети в кино залата! Сега сте наказани да го гледате на мизерното екранче на компютъра си. Poor thing, poor thing...

Sweeney Todd: [singing] For what's the sound of the world out there?
Mrs. Lovett: What, Mr. Todd? What, Mr. Todd? What is that sound?
Sweeney Todd: Those crunching noises pervading the air!
Mrs. Lovett: Yes, Mr. Todd! Yes, Mr. Todd! Yes, all around!
Sweeney Todd: It's man devouring man, my dear!
Mrs. Lovett, Sweeney Todd: Then who are we to deny it in here?

Sweeney Todd: [sung] They all deserve to die. Tell you why, Mrs. Lovett, tell you why! Because in all of the whole human race, Mrs. Lovett, there are two kinds of men and only two. There's the one staying put in his proper place and one with his foot in the other one's face. Look at me, Mrs Lovett! Look at you! No, we all deserve to die... Even you, Mrs Lovett, even I! Because the lives of the wicked should be made brief. For the rest of us death will be a relief. We all deserve to die...