10 000 BC

Или както го нарече Galadriel - 10 000 глупости

Толкова отдавна не съм гледала филм, че чак ме хваща срам. Меланхолията, Джеймс Блънт и Supernatural си казват думата. Когато обаче пред мен застане алтернативата - кино с готини хора или два часа нищоправене, винаги, ама винаги аз лично избирам първото. Колкото и малоумен да е филма. В случая ставаше дума за 10 000 ВС (Не бе, от английски е, за Военноморските Сили в друг пост). Очевидно беше, че хисторията лееекинко се беше отклонила от курса си, но пък важни са предпоставките за майтап в края на краищата. Сюжетната линия ама съвсем накратко - Д'Лей - голям пич с голяма коса + Еволет - гореща мадама с големи... очи + мазен гад, приличащ досущ на онзи с тюрбана от първата част на "Хари Потър" = обикаляне на целия свят и съсипване на всички налични светове с цел запазването на женската неопетнета от злостната ръка на злодея. Поетика ви казвам... "И както онази звезда на небосклона винаги свети, така и ти заавинаги ще пребъдеш в сърцето ми" - казал малкия шушон на дребната терличка и оттогава... ех, любов. Но нека преминем на туториъла "Как да си направим вражески войник". Внимание, можете да направите това само в три лесни стъпки!

1. Обикаляте книжарниците и си набавяте колкото можете повече химикалки "Шнайдер". Орязвате предната част, премахвате пълнителите и прикрепвате останалото към лицето и тялото си.
2. Купувате вино. Вземате корковата тапа. Връщате се в книжарницата. Купувате лепило и текстилно ножче. Внимателно изрязвате тапата, така че да пасва на брадичката ви и залепяте внимателно.
3. Отивате в магазина за един лев и си купувате от онези огромни обеци, на които пише с големи букви SEX. С клещи премахвате старателно надписа. Ако остане счупено някъде, слагате го от страната, която не се вижда.

Вече сте облепен с половинчати химикалки Шнайдер, забучил коркова тапа в брадичката си и закачил обеци на ушите си? Поздравления, вие сте идиот. Но пък приличате досущ на кръстоска между всички врагове на Д'Лей, които ни показват във филма. Споменах ли, че платната на корабите преди 10 000 години са били розови?

Всъщност филмчето не беше толкова лошо. Да, имаше си слабите страни, но пък къде ли няма такива? Важното е, че можете да се посмеете и да се отпуснете. Останалото няма значение =) Аз лично го изгледах с удоволствие поради много причини, сред които включваме и добрата компания, широкия екран и обновената голяма зала на "Тракия". А и фантазиите след филма как огромен мамут ще пристигне отнякъде да изтребе "хората" са безценни.

D'Leh: [in the pit, after deciding to not kill the Saber-tooth] Do not eat me when I save your life!

Няколко полезни факта, които забравих: главният вожд се казва "Тик-Тик", Великата майка по подозрения е носела името Лили Иванова, съблезъбите тигри говорят английски, а Стивън Стрейт е готин и се разхожда гол през целия филм =)

PS А докато търсех снимки от филма, попаднах на това.

P.S. I Love You

Как да продължиш да вървиш когато знаеш, че пътят е
пуст, а на края не те чака нищо друго освен край?

Не съм сигурна откъде чух за пръв път за филма, но след като прочетох мненията на това и това момичета, реших, че гледането все пак си заслужава. Вярно, с ужасно качество и без субтитри, но пък... ние нали сме дауекогуеди поуигуоти, такива дреболии ли биха ни спряли? Та филмчето започва очарователно с кавгата между двама влюбени, а именно Джерард Бътлър и Хилари Суонк. Нея честно казано не съм я гледала никъде, но пък неговото участие в "Атила" беше незабравимо. Филм, който препоръчвам на всеки. Та, милите ни Холи и Джери страдат от така често срещания синдром при женените - навикай другарчето. Разбира се сцената завършва в леглото, както всички се досещаме, но пък е добро начало, което те предразполага да хвърлиш един поглед на нататъчното действие, макар и с известно подозрение за поредното леко филмче. И що да видим след началните надписи - Джери в урна. Е, това най-малко бих очаквала, ако не бях предварително информирана какво ще се случи. И въпреки всичко реакцията ми беше "Ама... ама... ама..." и празен поглед в монитора. Дотук със завръзката. От тридесетия си рожден ден нататък, Холи започва да получава писма от отвъдното. Преживе съпругът й е измислил план да я накара да превъзмогне загубата му. Той е простичък - Джери е намерил начин при вдовицата му да пристигат неговите написани преди смъртта му писма с простички заръки като "Купи си лампа" или "Отиди на караоке". Прости, но пък ефикасни, както става ясно по-късно. Някъде по средата на филма цъфва голото дупе на Джефри Дийн Морган, който признавам успя да ме очарова в тази си роля. Холи е отнесена от ураган от спомени, а приятелката й Денис се опитва да си намери мъж с простата стратегия от три въпроса "Свободен ли си? Гей ли си? Имаш ли работа?". Филмът се предполагаше да ме разплаче и да ме наведе на някакви дълбоки размисли, уви, това не се случи. Лично мнение - скукааааааааааа. *thumb down* Е, имаше и сполучливи сцени, признавам, но на мен ми трябва нещо повече.

Daniel Connelly: So what did your husband die from?
Holly Kennedy: A brain tumor.
Daniel Connelly: Nice!

Denise: Are you single?  Guy: Yes.  Denise: Are you gay?  Guy: Yes.
[Denise walks away] [a few frames later]
Denise: Are you single?  Ted: Yes.  Denise: Are you gay?  Ted: No.  Denise: Are you working?  Ted: No.
[she walks away]

P.S. Не, не е това =) Книгата била по-добра. Склонна съм да вярвам. Не е ли винаги така?