Как да продължиш да вървиш когато знаеш, че пътят е
пуст, а на края не те чака нищо друго освен край?
пуст, а на края не те чака нищо друго освен край?
Не съм сигурна откъде чух за пръв път за филма, но след като прочетох мненията на това и това момичета, реших, че гледането все пак си заслужава. Вярно, с ужасно качество и без субтитри, но пък... ние нали сме дауекогуеди поуигуоти, такива дреболии ли биха ни спряли? Та филмчето започва очарователно с кавгата между двама влюбени, а именно Джерард Бътлър и Хилари Суонк. Нея честно казано не съм я гледала никъде, но пък неговото участие в "Атила" беше незабравимо. Филм, който препоръчвам на всеки. Та, милите ни Холи и Джери страдат от така често срещания синдром при женените - навикай другарчето. Разбира се сцената завършва в леглото, както всички се досещаме, но пък е добро начало, което те предразполага да хвърлиш един поглед на нататъчното действие, макар и с известно подозрение за поредното леко филмче. И що да видим след началните надписи - Джери в урна. Е, това най-малко бих очаквала, ако не бях предварително информирана какво ще се случи. И въпреки всичко реакцията ми беше "Ама... ама... ама..." и празен поглед в монитора. Дотук със завръзката. От тридесетия си рожден ден нататък, Холи започва да получава писма от отвъдното. Преживе съпругът й е измислил план да я накара да превъзмогне загубата му. Той е простичък - Джери е намерил начин при вдовицата му да пристигат неговите написани преди смъртта му писма с простички заръки като "Купи си лампа" или "Отиди на караоке". Прости, но пък ефикасни, както става ясно по-късно. Някъде по средата на филма цъфва голото дупе на Джефри Дийн Морган, който признавам успя да ме очарова в тази си роля. Холи е отнесена от ураган от спомени, а приятелката й Денис се опитва да си намери мъж с простата стратегия от три въпроса "Свободен ли си? Гей ли си? Имаш ли работа?". Филмът се предполагаше да ме разплаче и да ме наведе на някакви дълбоки размисли, уви, това не се случи. Лично мнение - скукааааааааааа. *thumb down* Е, имаше и сполучливи сцени, признавам, но на мен ми трябва нещо повече.
Daniel Connelly: So what did your husband die from?
Holly Kennedy: A brain tumor.
Daniel Connelly: Nice!
Denise: Are you single? Guy: Yes. Denise: Are you gay? Guy: Yes.
[Denise walks away] [a few frames later]
Denise: Are you single? Ted: Yes. Denise: Are you gay? Ted: No. Denise: Are you working? Ted: No.
[she walks away]
P.S. Не, не е това =) Книгата била по-добра. Склонна съм да вярвам. Не е ли винаги така?
1 коментар:
Е сега...С теб рядко сме на едно мнение, но тук се пише по филма. Значи, като цяло в началото ми идеше да го спра. Всъщност спирах го 3 дена по ред. Първият го изгледах до 25-та минута, втория до 45-тата и на третия вече го загледах. Искрено съжалих, че съм го спирала. Грабна ме. Поглъщах всяка минута жадно борейки се с шотландският акцент на Джери.
Като цяло началната сцена ме изуми смях се от сърце на нея...И после изненада...Погребение...Ама какво по-дяволите? Тогава май го спрях за първи път! Но истината е, че накрая на филма плаках. След това си купих и книгата. Изчетох я на един дъх. Беше много по различна от филма. Още на 30 страница се смеех и плачех едновременно!
Публикуване на коментар