Malena

За проклятието, наречено красота. За злобата, наречена завист. За слабостта наречена похот.

Италия, времето на Втората световна война, един малък мръсен град от колкото и гледни точки да го погледнете. Принципи няма, разум няма, една дупка, зейнала някъде в пространството. И някъде оттам, между мръсните коси, жълтите зъби и небрежно нахвърлените дрипи, се долавя ароматът на невинността, на истинска жена, на цъфнали праскови - ароматът на Моника Белучи. Нейният неуспорим чар, перфектното тяло, изпепляващите очи, елегантността й, карат 12-годишният Ренато да се влюби за пръв път... и да смазва пружините на леглото доста по-често отколкото приляга на възрастта му. От моментът, в който я съзира, умът му е изпълнен само с едно, във всяко лице - вижда нейното, във всяка извивка вижда контурите на тялото й. Пред ангелите обаче малцина се покланят. Всяка крачка на Малена е съпътствана от злобни нападки и похотливи погледи. Жените завиждат, мъжете копнеят. И само една бръчка, няколкото качени килограма и пречупеният дух могат да върнат всичко "понормално му"...

И ако сега си мислите, че това е бозав филм за една иначе-толкова-симпатична-романтична история - лъжете се. Това е филм за вулгарното очарование на първата любов, за дара и наказанието да бъдеш различен и за похотта и злобата достигнали до краен предел. Не може да се опише, трябва да се гледа. Има от всичко по много - много хумор, много голота, много изкривена романтика, много реланост, много фантазии, много потресаващи и обнадеждаващи кадри. Излишно е да се споменава невероятния саунд на Еньо Мориконе, но на режисурата трябва да се обърне внимание. Малцина могат да опишат до такова съвършенство няколко толкова различни и едновременно изключващи се сюжетни линии. Кадърът с мравката е страхотен, сцената с "повдигането" толкова очарователна по странен начин, развръзката - потресаваща. И след цял двучасов филм осъзнаваш, че репликите на главните герои се събират всичко на всичко на една страница формат А4 на Уорд.

Хареса ми... и ме натъжи... и ме ядоса... и ме разсмя... и го препоръчвам.

Renato Amoroso: Time has passed, and I have loved many women. And as they've held me close... and asked if I will remember them I've said, "Yes, I will remember you." But the only one I've never forgotten is the one who never asked... Malena.