Ето. Видя се краят. Стачката приключи. Но какво всъщност стана, кой отстояваше позициите си и кой какво спечели и загуби стана ли ясно? Ето накратко какво се случи.
Както на всеки три години, и през 2007, Гилдията на Американските сценаристи (за по-лесно ГАС) трябваше да поднови договора си с Гилдията на Американските Продуценти (които ще наричам накратко ГАП). На пръв път поглед поредната рутинна процедура се превърна в ад, който светът не беше вуждал от двадесет години насам. В началото неясни противоречия в съставянето на договора между гилдиите, предизвика надигане на ГАС срещу принципите и изискванията на ГАП. На 5 Ноември 2007, точно в дванадесет часа, гилдията на сценаристите обяви, че ще се противопостави на клаузите в договора чрез активни стачни действия, които няма да приключат докато не се постигне консенсус между двете общности. Още на същия ден, блогове, сайтове и форуми, в които досега цареше добрият тон, започнаха да публикуват разгневени мнения по въпроса кой е прав и кой крив, започнаха ожесточени дискусии кой заслужава къшей хляб и кой само трохици от общите печалби и тъй като дотогава нищо не беше и толкова ясно, споровете течаха по-скоро на сляпо. Неосъзнати фенове псуваха без задръжки сценаристите, които така невъзмутимо смеят да спират работа. С нарастващия страх, че повече никога няма да могат да видят любимите си сериали, феновете не пестяха критики към "неблагоразумните спорове", които се сформираха в Америка. В същото време, в България бушуваше и една друга голяма дилема - трябва ли да се увеличат заплатите на българските учители. Исканията на двете на пръв поглед несвързани по нищо общности на българските учители и американските сценаристи започнаха да се свързват като едно цяло.
Спорен е въпросът каква беше истинската цел на стачката. Дали за пари или за чест е въпрос, който трудно може да бъде решен, при положение, че двете са толкова тясно свъразни. Защото да получаваш никакви доходи за труд, над който си работил стотици безсънни нощи, е не само оскърбление, но и чиста проба гавра над интелектуалния труд на което и да е живо същество. Реално погледнато всичко се корени в желаното увеличение на доходите. Основните изисквания за спиране на стачката, се кореняха в увеличаване на процентния доход, който да получават сценаристите за всяко тяхно произведение. Тук се създадоха и няколко отделни главни аспекта. От какво и колко голямо парче искаха сценаристите? Най-просто казано като за обикновения американски, а и български киноман, исканията бяха отнесени към три насоки. На първо място, се изискваше увеличение на процентния доход, който получават сценаристите за всяко излязло на пазара ДВД. От мизерните 0.3 печалбите трябваше да скочат на "невъзмутимите" 0.6%. С прости сметки можем да заключим, че дори при 100%-тен успех на стачката, едно от най-важните звена за осъществяването на каквато и да е продукция, сценаристите, биха получавали по-малко и от 1% от цялостните доходи от ДВД носителите излязли на пазара. На второ място, сценаристите изискваха да им бъде признат приносът при създаването на т.нар. реалити шоута и програми. Те трябваше да попаднат под тяхната юрисдикция и сценаристите да бъдат признати като създатели на тези продукции, които всички знаем, че въпреки голямата част независимост, имат нужда и от сценарий. Третият и може би най-големият проблем на ГАС беше техният нулев приход от разпространението на реално погледнато техните продукти из интернет мрежата, по мобилни телефони и чрез всякакъв вид нова комуникация, която не включва официалниото излъчване на предаванията през определените им телевизионни времена. Като оставим настрана, милиардите долари загуби от пиратски копия, достъпни за всеки, сценаристите изискваха поне приличен дял от продуктите, които се заплащат за използване посредством независими компании, осъществяващи достъпа на продукциите и до страни, в които продуктите не биха могли да стигнат по друг начин. В началото грубото изискване беше за 2.5% от доходите, след което спаднаха до исканите и за ДВД-тата 0.6%. По време на четиримесечната стачка, сценаристите бяха склонни на десетки компромиси и отказване от някои от своите изисквания в името на благополучния край на стачката. Такъв обаче не се сключи дълго време.
В продължение на 14 седмици се осъществиха множество официални и неофициални срещи между членове на двете гилдии, целящи осъществяването на колкото се може по-скорошен компромис, за да се завърнат екипите по работните си места. Не всичко обаче беше чиста дипломация. Докато Гилдията на Продуцентите се опитваха да подронят авторите на ГАС чрез открити изявления по телевизията и правеха опити за манипулация, Гилдията на Сценаристите си служеше с подкрепата на някои актьори. ГАС разпространяваха идеите и желанията си чрез открити статии из цялото интернет пространство. Блоговете им се напълниха с техните собствени виждания, по форумите започна да се обсъжда кой е прав, при положение, че до обикновения наблюдател далеч не достигаше цялата информация за случващото се. С всеки изминал ден напрежението ескалираще, още повече, че и медиите взимаха активно участие в осъществяването на връзка между Америка и останалия свят. Екипите на телевизионните продукции в процес на снимки напуснаха работните си места. Преговорите се разпадаха поради всевъзможни причини. Имаше и нападки по повод "нежелание за сътрудничество", и обвинения за твърде високи изисквания, и просто отрицание за компромиси - инат и свободолюбие играха съществена роля във взаимоотношенията между двете американски гилдии. Снимките без сценарий бяха невъзможни, а сценаристите отказваха да се върнат на работа докато не получат справедливо заплащане за труда си. През декември сезоните и на най-успешните и на не толкова популярните сериали бяха прекъснати, някои бяха обявени за незавършени. Информацията, достигаща до нас за вероятните загуби е навсякъде различна. Варира от няколко стотици милиона до повече от два милиарда долара. Едва на 25 януари беше обявен малък напредък в преговорите и се роди надеждата за приключване на стачката в близките две седмици. Двете страни започнаха да се срещат на затворени врата, което заговори за евентуален скорошен изход от създалата се ситуация. На 7 февруари радостната новина за краят на стачката огласи целия свят, макар още да нямахме подписан договор. Изпълнителният продуцент на "Дисни" Майкъл Айснър заяви пред CNBC, че е постигнато споразумение и се очаква то да бъде затвърдено писмено идните събота и неделя. Така на 12 февруари 2008г. стачката приключи благополучно след 100 дена протести, милиарди долари загуби за американската кино индустрия и хиляди часове на феновете изгубени в притеснения за любимите им сериали.
Краят се видя! Няма я вече. Можем само да се надяваме това никога повече да не се случи. И на едно по-качествено и по-дълбокомислено кино създавано от хора, които наистина имат какво да кажат на света. Нека кранчето на тъпите сценарии се запуши веднъж завинаги. Днес! Иначе за какво беше всичко?
Както на всеки три години, и през 2007, Гилдията на Американските сценаристи (за по-лесно ГАС) трябваше да поднови договора си с Гилдията на Американските Продуценти (които ще наричам накратко ГАП). На пръв път поглед поредната рутинна процедура се превърна в ад, който светът не беше вуждал от двадесет години насам. В началото неясни противоречия в съставянето на договора между гилдиите, предизвика надигане на ГАС срещу принципите и изискванията на ГАП. На 5 Ноември 2007, точно в дванадесет часа, гилдията на сценаристите обяви, че ще се противопостави на клаузите в договора чрез активни стачни действия, които няма да приключат докато не се постигне консенсус между двете общности. Още на същия ден, блогове, сайтове и форуми, в които досега цареше добрият тон, започнаха да публикуват разгневени мнения по въпроса кой е прав и кой крив, започнаха ожесточени дискусии кой заслужава къшей хляб и кой само трохици от общите печалби и тъй като дотогава нищо не беше и толкова ясно, споровете течаха по-скоро на сляпо. Неосъзнати фенове псуваха без задръжки сценаристите, които така невъзмутимо смеят да спират работа. С нарастващия страх, че повече никога няма да могат да видят любимите си сериали, феновете не пестяха критики към "неблагоразумните спорове", които се сформираха в Америка. В същото време, в България бушуваше и една друга голяма дилема - трябва ли да се увеличат заплатите на българските учители. Исканията на двете на пръв поглед несвързани по нищо общности на българските учители и американските сценаристи започнаха да се свързват като едно цяло.
Спорен е въпросът каква беше истинската цел на стачката. Дали за пари или за чест е въпрос, който трудно може да бъде решен, при положение, че двете са толкова тясно свъразни. Защото да получаваш никакви доходи за труд, над който си работил стотици безсънни нощи, е не само оскърбление, но и чиста проба гавра над интелектуалния труд на което и да е живо същество. Реално погледнато всичко се корени в желаното увеличение на доходите. Основните изисквания за спиране на стачката, се кореняха в увеличаване на процентния доход, който да получават сценаристите за всяко тяхно произведение. Тук се създадоха и няколко отделни главни аспекта. От какво и колко голямо парче искаха сценаристите? Най-просто казано като за обикновения американски, а и български киноман, исканията бяха отнесени към три насоки. На първо място, се изискваше увеличение на процентния доход, който получават сценаристите за всяко излязло на пазара ДВД. От мизерните 0.3 печалбите трябваше да скочат на "невъзмутимите" 0.6%. С прости сметки можем да заключим, че дори при 100%-тен успех на стачката, едно от най-важните звена за осъществяването на каквато и да е продукция, сценаристите, биха получавали по-малко и от 1% от цялостните доходи от ДВД носителите излязли на пазара. На второ място, сценаристите изискваха да им бъде признат приносът при създаването на т.нар. реалити шоута и програми. Те трябваше да попаднат под тяхната юрисдикция и сценаристите да бъдат признати като създатели на тези продукции, които всички знаем, че въпреки голямата част независимост, имат нужда и от сценарий. Третият и може би най-големият проблем на ГАС беше техният нулев приход от разпространението на реално погледнато техните продукти из интернет мрежата, по мобилни телефони и чрез всякакъв вид нова комуникация, която не включва официалниото излъчване на предаванията през определените им телевизионни времена. Като оставим настрана, милиардите долари загуби от пиратски копия, достъпни за всеки, сценаристите изискваха поне приличен дял от продуктите, които се заплащат за използване посредством независими компании, осъществяващи достъпа на продукциите и до страни, в които продуктите не биха могли да стигнат по друг начин. В началото грубото изискване беше за 2.5% от доходите, след което спаднаха до исканите и за ДВД-тата 0.6%. По време на четиримесечната стачка, сценаристите бяха склонни на десетки компромиси и отказване от някои от своите изисквания в името на благополучния край на стачката. Такъв обаче не се сключи дълго време.
В продължение на 14 седмици се осъществиха множество официални и неофициални срещи между членове на двете гилдии, целящи осъществяването на колкото се може по-скорошен компромис, за да се завърнат екипите по работните си места. Не всичко обаче беше чиста дипломация. Докато Гилдията на Продуцентите се опитваха да подронят авторите на ГАС чрез открити изявления по телевизията и правеха опити за манипулация, Гилдията на Сценаристите си служеше с подкрепата на някои актьори. ГАС разпространяваха идеите и желанията си чрез открити статии из цялото интернет пространство. Блоговете им се напълниха с техните собствени виждания, по форумите започна да се обсъжда кой е прав, при положение, че до обикновения наблюдател далеч не достигаше цялата информация за случващото се. С всеки изминал ден напрежението ескалираще, още повече, че и медиите взимаха активно участие в осъществяването на връзка между Америка и останалия свят. Екипите на телевизионните продукции в процес на снимки напуснаха работните си места. Преговорите се разпадаха поради всевъзможни причини. Имаше и нападки по повод "нежелание за сътрудничество", и обвинения за твърде високи изисквания, и просто отрицание за компромиси - инат и свободолюбие играха съществена роля във взаимоотношенията между двете американски гилдии. Снимките без сценарий бяха невъзможни, а сценаристите отказваха да се върнат на работа докато не получат справедливо заплащане за труда си. През декември сезоните и на най-успешните и на не толкова популярните сериали бяха прекъснати, някои бяха обявени за незавършени. Информацията, достигаща до нас за вероятните загуби е навсякъде различна. Варира от няколко стотици милиона до повече от два милиарда долара. Едва на 25 януари беше обявен малък напредък в преговорите и се роди надеждата за приключване на стачката в близките две седмици. Двете страни започнаха да се срещат на затворени врата, което заговори за евентуален скорошен изход от създалата се ситуация. На 7 февруари радостната новина за краят на стачката огласи целия свят, макар още да нямахме подписан договор. Изпълнителният продуцент на "Дисни" Майкъл Айснър заяви пред CNBC, че е постигнато споразумение и се очаква то да бъде затвърдено писмено идните събота и неделя. Така на 12 февруари 2008г. стачката приключи благополучно след 100 дена протести, милиарди долари загуби за американската кино индустрия и хиляди часове на феновете изгубени в притеснения за любимите им сериали.
Краят се видя! Няма я вече. Можем само да се надяваме това никога повече да не се случи. И на едно по-качествено и по-дълбокомислено кино създавано от хора, които наистина имат какво да кажат на света. Нека кранчето на тъпите сценарии се запуши веднъж завинаги. Днес! Иначе за какво беше всичко?
1 коментар:
На това му викам аз цялостен задълбочен критически настроен и фактически-аргументиран анализ. Не знам какво друго да кажа... Освен:
"Нека кранчето на тъпите сценарии се запуши веднъж завинаги."
Бог да те благослови за тези думи, чадо!
Твой разгонен... тоест редовен читател. :)
Публикуване на коментар