Alfie

Чар, чар, чар... се сипе на парцали

Признавам, че първия път когато се опитах да гледам "Алфи", филмът далеч не ми хареса. Постоянното бръщолевене на Джъд ме дразнеше ужасно, интригата никаква я нямаше и имах чувството, че пак ще гледам историята на грозното патенце перефразирано като ненаситният женкар, който съзрява духовно в продължение на два часа и преустройва мисленето си, ама на такава степен, че чак опустошената форма на България след отнемането на териториите й по времето от края на Първата Световна би ви се сторилo мизерно сравнение. "Грозната Бети" ряпа да яде... Та затова спрях филма някъде в първите 40 минути, но с твърдото убеждение, че все пак искам да го догледам. И ето, че надвих чутовния си мързел само след три месеца, през които "Алфи" грижовно се съхраняваше на компютъра ми и въпреки че изтрих около 100 гиги, качих още толкова и после и тях изтрих. Та, ако трябва да стигна до същината на филма вместо да изпиша още 500 думи въведение, изгледах го! И-з-г-л-е-д-а-х- г-о! А истината е такава каквато най-малко пък съм очаквала - филмът се оказа повече от очарователен и ме зареди с положително настроение на 100%. Дори се прокраде онази мъчителна мисличка "Еее, защо трябваше да свършва?", бях готова да го гледам цял ден и нямаше да ми омръзне. Най-завладяващото е контактът, който се осъществява между Джъд (как кой, Лоу... как може въобще да не сте разбрали досега?) и зрителите. А уж това беше нещото, което ме надразни в началото. В противоречие - само след 10 минути не можех да откъсна поглед от Джъд докато ми говори. Добре, вярно, че и огромният му чар играе съществена роля... и английският акцент и усмивката. Но филмът беше толкова увлекателно заснет, че се прекланям пред "господин режисьора" Чарлз Шайър. Имаше моменти в които проклинах това, че трябва да чета субтитрите, защото исках просто да гледам Алфи в очите и да се наслаждавам на историята му. И наистина имах чувството, че говори на мен, че съм някъде там, вътре. В матрицата :) И исках да съм там, и за час и половина просто бях. Не мисля, че има някой, който не би искал да се потопи в тази атмосфера. А финалната реплика е толкова убийствено добра, че още не мога да си я изкарам от главата, въпреки че изгледах филма преди повече от седмица:

Alfie: So, what's the answer? That's what I keep asking myself. What's it all about? You know what I mean? *smile*

ПП Омар Епс също далеч не направи лоша роля :)